НачалоЗдравна ЕнциклопедияАлтернативно лечение

ЗАБОЛЯВАНИЯ

"Медицината е изкуство да се подражава на лечебната сила на природата"
Хипократ

 

Най-скъпото за човека е здравето, което в голяма степен зависи от начина на живот и връзките му с околната среда. Много от нас, търсейки нови, по-добри и "престижни" синтетични медикаменти, забравят за народна медицина, която в продължение на хилядолетия е лекувала човека само и единствено с помощта на билките.
В световен мащаб са познати около 500 000 растителни вида, но само около 5% от тях са проучени като фармакологично активни вещества. Това показва само едно - съществува огромен резерв от все още непроучени видове и възможности за откриване на нови лечебни растения.

В България съществува голямо богатство и разнообразие от растителни видове, приблизително около 3 600 на брой. От тях се употребяват около 650 лечебни растения, като 300 вида се събират ежегодно.

Благодарение на разнообразните климатични и почвени условия, билките като естествен енергиен и хранителен източник съдържат висок процент биологично активни вещества. Богати са на разнообразни химични съединения като алкалоиди, гликозиди, сапонини, полизахариди, дъбилни вещества, флавоноиди, лигани, кумарини, етерични масла, витамини, микроелементи.

  


 

АЛТЕРНАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ

ФИТОТЕРАПИЯ

Фитотерапията е клон на медицината и фармакологията, който представлява научно обоснована профилактика и лечение с галенови препарати, получени от лечебни растения и части от такива.

Този клон на медицината използва съвременни научни изследвания на био-химичния състав и лечебните свойства растенията. Фитотерапията се опира на хилядолетния традиционен лечебен опит на човечеството.

В много европейски държави билкoвите продукти са известни сред лекари и фармацевти като "фито-фармацевтични" препарати (phytopharmaceuticals) или „фито-медисънс" (phytomedicines), което преведено на български означава билкови лекарства. Терминът „Фито" идва от гръцки и означава „произлязъл от билки". Около ¼ от всички фармацевтични лекарства, които се предписват от медиците в наши дни, се правят от билки и билкови екстракти.

Зелената революция (The green revolution) в областта на фитотерапията беше стартирана от Световната Здравна Организация, специализираната агенция на ООН, която функционира като координиращ орган на международното здравеопазване. През 1977 г. Световната Здравна Организация прие резолюция за разширяване на изследванията в областта на народната медицина, за провеждане на обширни експериментални и клинични проучвания и за проверка на опита на народната медицина, по-точно на опита, получен от използването на лечебни растения.

Във фитотерапията билковите препарати са подбрани така, че да засилят или стимулират нормалните функции на тялото. Природните лекарства съдържат редица полезни вещества (напр. витамини, фитонциди и др.) Поради тази причина те често оказват по няколко паралелни терапевтични ефекта върху човешкия организъм.

Фитотерапията прилага растенията в свежа или изсушена форма, или под формата на мехлеми, настойки, отвари, прахове, сиропи, като за извличането от растителната суровина на лекарствено-активните вещества се правят водниспиртни, спиртно-водни, спиртно-етернимаслениглицеринови и други извлеци.

Три са източниците, на които фармакологията се позовава:

народна медицина - с нейния емпирично натрупан през столетията опит; експериментална фармакология и токсикология с лечебни растения; и клинична фармакология.

Основни характеристики на фитотерапията са:

Перорален прием или външно приложение на фитотерапевтичните средства;

Нужда от относително дълготрайно приложение, бавно действие, но трайно проявление на резултите, по-малко странични ефекти;
Подходящи за лечение с фитотерапевтични средства са хроничните заболяване на ендокриннатадихателнатахраносмилателнатанервнатасърдечно-съдовата системи, заболявания на кожата. Фитотерапията е неприложима при септични и инфекциозни състояния, по време на острите фази на редица хронични заболявания, както и при психичните заболявания.

Методи за приготовление на лекарства от лечебни растения:

Съществуват различни начини за приготвяне в домашни условия на лекарствени форми за външно и вътрешно приложение. Начините зависят от: химическия състав на активните вещества, разтворимостта им в различни разтворители (вода, спирт, мазнина и др.),използваните растителни части (коренистъблалистацветовеплодове)

За по-ефективно извличане на веществата, използваните части от лечебните растения трябва да бъдат наситнени, като големината на частиците варира в зависимост от растителната част: за листа и цветове - не повече от 5 мм, за корени и стебла - не повече от 3 мм, за плодове и семена - до 0,5 мм.

Запарките (infusa) и отварите (decocta) са водни извлеци от билки или лекарствени сборове, които се приготвят на водна баня. Тъй като бързо се развалят, основно изискване при тях е да се приготвят често и в малки количества, като се съхраняват в хладилник най-много до три дни след приготвянето. Запарки се приготвят от листата и цветовете, от които активните вещества се извличат по-лесно, а от по-твърдите растителни части като кори, стъбла и корени се приготвят отвари. Когато се прави запарка, наситнените билки се поставят в съд (емайлиран, порцелановстъклен), залеят се с предписаното количество вода и се нагряват на водна баня с кипяща вода в продължение на 15 минути. След това билката остава да се кисне в продължение на 45 минути и чак тогава се прецежда и консумира. По-бързият вариант на запарка спестява 45-минутното киснене, но тогава билката се държи на водна баня в продължение на 25 минути. Трети вариант е билката да се залее с кипяща вода и да се държи на топъл котлон в продължение на 15 минути, но като се внимава самата тя да не кипи.

Отварите се приготвят аналогично, но за по-дълго време - до 30 минути.

Настойките (или още тинктури, tincturae) са спиртни, спиртно-водни или спиртно-етерни извлеци от лечебни растения, получени без термична обработка. Те обикновено се употребяват в малки количества, на капки и могат да се съхраняват по-дълго време. За приготвянето на настойки се ползва най-често спирт от 40 или 70 градуса. Надробената билка се поставя в стъклен съд, залива се със спирт, захлупва се и се оставя да кисне в продължение на 7 денонощия. След това се прецежда през няколко слоя марля. Настойките трябва да бъдат бистри и да притежават характерните за изходната суровина вкус и миризма.

Екстрактите (extracta) са силно концентрирани извлеци от лечебни растения, които се приготвят сложно и не в домашни условия. Биват течни (extracta fluida), гъсти (extracta spissa) и сухи екстракти (extracta sicca).

Лапѝте (cataplasmata) предствляват гъсти каши от счукани или смлени части от лечебни растения, залети с малко количество топла вода (до 30°). Имат външно приложение, като се намазват върху тензух и налагат върху болното място. /от Уикипедия, свободната енциклопедия/

 


 

ХОМЕОПАТИЯ

Хомеопатията представлява метод на лечение на природна основа, съобразен с факта, че всеки от нас представлява живо същество, уникално със своята индивидуалност и личностни характеристики, със свой ритъм на живот и работа и със собствена обкръжаваща среда. За основоположник на хомеопатията като метод на лечение се смята немският лекар САМЮЕЛ ХАНЕМАН (1755 – 1843 ), виден токсиколог и химик, работил в университета в Лайпциг. След дългогодишни наблюдения и експерименти той установил , че веществата , които в измерими дози могат да причинят болест, в безкрайно малки дози могат да излекуват болест, протичаща с подобни симптоми. Оттук идва и името хомеопатия ( homeos- подобен, и patos - болест). Интересно е да се отбележи, че още през IV век преди новата ера бащата на медицината – Хипократ е забелязал, че "нещата, които са причинили заболяването могат да го излекуват".  Водейки се от това схващане той лекувал с голям успех холера, използвайки безкрайно малки дози от растението бяла чемерика. В същото време, ако субстанции в измерими дози от това растение попаднат в човешкия организъм, те предизвикват симптоми, приличащи поразително на тези на холерата : разстройство, болки в корема, изпотяване, колапс и др... Нека дадем за пример и така познатия на всички ни обрив, дължащ се на ужилване от пчела. Лекарите – хомеопати използват пчелната отрова, но вече като хомеопатично лекарство, т. е. в безкрайно малки дози, за лечение именно на последствията, дължащи се на пчелното ужилване. Нещо повече, с хомеопатичното лекарство, получено от пчелна отрова, се повлияват и всякакви други обриви, имащи характеристиката на този, получен след пчелно ужилване : парещи, сърбящи и облекчаващи се от налагане със студено. Такива обриви могат да се получат като следствие, например, на алергия към храни, към медикаменти, към синтетични продукти и т. н. Освен с принципите на подобието и на безкрайно малките дози лекарите – хомеопати се съобразяват и с друг много важен принцип – принципът на индивидуалния подход към болния. Това означава, че не се лекува болестта, а болния след съобразяване с неговите индивидуални особености ( физически, психически и душевни ), а също и на базата на неговите болестни тенденции и предразположения. Днес, два века след публикуването от Ханеман на първите му научни трудове, хомеопатичният метод на лечение е уважаван в целия свят.

Хомеопатия се преподава в много от медицинските университети ( само във Франция те са осем ), а броят на лекарите, които я практикуват непрекъснато расте. Проучвания в областта на хомеопатията се публикуват в най-престижни медицински списания, а здравните каси в страни, като Франция, Германия, Великобритания и др, изплащат както хомеопатичния преглед, така и определен процент от назначените от лекаря хомеопатични медикаменти. Непрекъснато расте и доверието на хората към хомеопатичния начин на лечение, като във Франция, например, близо половината от пациентите прибягват редовно към хомеопатични медикаменти. Това е съвсем обяснимо, тъй като освен, че са високо ефективни, те не притежават никакви странични действия и противопоказания. Ето защо хомеопатията е предпочитан метод за лечение, както на бременни жени, на кърмачета и на деца, така и на възрастни и на болни с бъбречна и чернодробна недостатъчност, а също и на хора с алергии. Счита се, че докато алопатичните лекарства потискат болестта, хомеопатичните такива, представляват специфичен сигнал за стимулиране и отключване на потенциала, заложен във всеки организъм да се справи с възникнал в него болестен процес. Предимствата на хомеопатичното лечение са оценени отдавна от интелигентните хора, които държат да се лекуват по възможно най-безвредния за организма начин. Не случайно целият кралски двор във Великобритания предпочита този начин на лечение. Друг интересен факт е, че лекарят на френския национален отбор по футбол, станал световен и европейски шампион, е хомеопат, прилагащ широко хомеопатичните лекарства в областта на травматологията и спорта.
Хомеопатични лекарства” могат и се произвеждат най – често под формата на свещички, гранули, глобули, капки и сиропи. Капките и сиропите обикновено са "резервирани" за по-ниските разреждания (най-често за десетични такива). В същото време най-разпространени по света са хомеопатичните лекарства под формата на гранули и дози глобули. Става въпрос за миниатюрни топченца, съставени от 85 % захароза, придаваща сладкия им вкус, и 15 % лактоза. По специална технология както повърхността, така и вътрешността им се импрегнират със съответната активна субстанция в съответното разреждане. Гранулите са по-големи от глобулите. Единичната доза от гранулите обикновено се равнява на 5 броя от тях, докато дозата глобули за еднократен прием се равнява приблизително на 200 броя от тях (около 1 грам). У нас единствено хомеопатичното лекарство "Осцилококцинум" се предлага под формата на флакони, съдържащи дози глобули (1 флакон съдържа 1 доза глобули). Една доза глобули се равнява приблизително на 10 гранули от съответното хомеопатично лекарство. За приготовлението на хомеопатичен медикамент, особено на такъв от растителен или животински произход, най-често се използва т.нар. "тинктура майка". Когато става въпрос за хомеопатично лекарство от растителен произход най - често се използват свежи растения или части от тях, като към една част от растението се добавят 99 части 70 %-ов алкохол и по този начин се получава тази "тинктура майка". Следва силно разтърсване (динамизиране ) в специален вибрационен апарат и така се получава първото стотно разреждане – 1 СН. Една част от това 1 СН разреждане се смесва в нов специално пригоден за целта съд с 99 части разтворител (както вече споменахме това е 70 %-ов алкохол) и след ново динамизиране във вибрационния апарат се получава 2 СН разреждане. По същия начин се стига до разреждане 9, 15 и 30 СН, които са официално регистрирани в България. Любопитно е да се отбележи, че в определени ситуации могат да се използват по-високи или пък по-ниски разреждания. Чести погрешни схващания, свързани с хомеопатичния метод на лечение:

- „Хомеопатията” действа бавно". Това е често срещано мнение, което не винаги е вярно. При остри състояния, каквито са например, острата вирусна инфекция, възпалителен процес, невралгия, остра страхова или алергична реакция, хемороидна криза и др. с помощта на подходящо подбрани хомеопатични лекарства се постига изключително бърз лечебен резултат. Често в тези случаи хомеопатичните лекарства действат по-бързо от нехомеопатичните такива. Когато се касае, обаче, за хронично заболяване е необходимо повече време, за да има ефект от хомеопатичното лечение. Това време е необходимо, за да може организмът да задейства собствените защитни механизми, които са били потиснати или неефективни в продължение на години.

- „Хомеопатичните лекарства” не могат да се комбинират с други нехомеопатични медикаменти". Това схващане, което също е широко разпространено, е абсолютно неправилно. Хомеопатията представлява метод на лечение, който е абсолютно съвместим, ако това се налага, с всички други методи на лечение. Нещо повече, при сериозните хронични заболявания почти винаги хомеопатичните лекарства, поне в началото на хомеопатичната терапия, се съчетават с нехомеопатични медикаменти. Така например, при лекувани дълго време бронхиална астма или ревматоиден артрит с кортикоидни препарати, последните не може и не бива да се отменят изведнъж, когато започваме хомеопатично лечение. В тези случаи естествените защитни механизми на организма толкова дълго са били пренебрегвани и потискани, че е почти невъзможно с хомеопатични лекарства да се постигне ефект за 1-2 или 5 дни, например. Тогава единствено добрият лекар хомеопат може да прецени какви хомеопатични лекарства могат да бъдат назначени и как постепенно да бъдат спрени нехомеопатичните такива. В интерес на истината, в определени случаи, уврежданията на организма са толкова напреднали, че не бихме могли да разчитаме само на неговите възможности за саморегулация. В тези случаи с хомеопатичното лечение целим облекчаване на състоянието на пациента при постигане на възможно най-ниски дози от нехомеопатичните медикаменти, без да ги спираме напълно.

- „Хомеопатията може да лекува всички заболявания”. Ако пред вас се намира човек, твърдящ подобно нещо, то най-вероятно той не е добре запознат с хомеопатичния метод на лечение, а ако този човек има претенциите и да лекува с хомеопатия, то най-вероятно се касае за шарлатанин. Това е така, защото до сега няма достатъчно достоверни данни, потвърждаващи че с хомеопатични лекарства могат да бъдат лекувани или се лекуват по – бързо и по – ефикасно изключително остри и застрашаващи живота състояния, каквито са миокардният инфаркт, мозъчният инсулт, острите хирургични заболявания и др. Същото важи и за тежките хронични заболявания, към които спадат раковите заболявания, епилепсията, множествената склероза и др. В тези случаи хомеопатичните лекарства могат да бъдат предписвани само като допълнение към основните нехомеопатични медикаменти, използвани в лечението.

- „Хомеопатичните гранули” не трябва да се пипат с ръце". В началото на развитието на хомеопатичния метод на лечение това е било вярно. Днес обаче за производство на хомеопатични лекарства под формата на гранули се използва специален метод, наречен двойна импрегнация. С негова помощ се постига импрегниране на активното вещество не само по повърхността на гранулите, но и в тяхната вътрешност. Ето защо мнението, че хомеопатичните гранули не трябва да се докосват с ръце е оправдано по-скоро поради чисто хигиенни, а не поради други причини.

- "Хомеопатичните лекарства действат, когато вярваш в това". Това не е вярно, тъй като с хомеопатично лечение се постигат много добри резултати, както при бебета и малки деца, така и при животни, при които самовнушението не играе никаква роля. Освен това през последните години се натрупаха и не малко клинични проучвания, които също показват обективно, че с хомеопатични лекарства се постигат добри резултати при редица заболявания. Съществуват и лабораторни изследвания, които доказват, че под въздействие на вещества в хомеопатични разреждания в тъканите и органите настъпват определени промени.

- „Хомеопатията като метод на лечение представлява клон на фитотерапията". Наистина, за изготвянето на повечето хомеопатични лекарства се използват лечебни растения, но принципът на действие и дозировките, които се използват в хомеопатията и фитотерапията са съвсем различни. Днес лекарите хомеопати разполагат с повече от 3 000 медикамента и повече от 1700 от тях имат растителна основа. Останалите се приготвят на базата на животински продукти, като и на такива с минерален произход. Противно на схващането, че хомеопатията представлява лечение с разредени отрови, съвсем малка е частта от хомеопатичните лекарства, които са изготвени от отрови с животински растителен или изкуствен произход.

- "Цифрите 5, 9, 15 или 30 СН, които се поставят след латинското наименование на съответното хомеопатично лекарство, не определят лечебното действие на медикамента и могат да бъдат взаимнозаменяеми". Това схващане е абсолютно погрешно. Тези цифри показват степента на разреждане на съответната субстанция, от която е приготвено хомеопатичното лекарство, а много често неговото действие зависи именно от тази степен на разреждане. Така например, в ниски разреждания, каквито са 5 СН, определени хомеопатични медикаменти стимулират образуването на секрети, а във високи разреждания се ускорява пресушаването на тези секрети. В тези случаи лекарят подбира не само хомеопатичното лекарство, но и степента му на разреждане в зависимост от това какъв ефект желае да постигне. Понякога, когато хомеопатичното лекарство в съответно разреждане не може да бъде намерено в аптечната мрежа, по преценка на лекуващия лекар може да се използва близко до него разреждане, както е случаят с разрежданията в степен 15 и 30 СН ( в хомеопатията и двете разреждания се считат за високи ). Разреждането 9 СН е междинно между високите и ниски разреждания.

- „Хомеопатичното лекарство” в разреждане 5СН е по-силно от същото хомеопатично лекарство в разреждане 15 или 30 СН, тъй като е по-концентрирано". И това широко разпространено схващане е абсолютно невярно, тъй като силата на лечебното действие на хомеопатичния медикамент не зависи от степента на разреждане. Както вече бе споменато, понякога ниските и високите разреждания на едно и също хомеопатично лекарство имат съвсем различно действие, а освен това е установено, че високите разреждания в повечето случаи имат по-бавно действие върху организма, но затова пък то е много по-дълбоко и трайно. Това обаче не означава, че при определени остри заболявания не могат да бъдат използвани хомеопатични лекарства с високо разреждане. Принцип в хомеопатията е, че колкото е по-голямо сходството между болестния процес и действието на съответната субстанция върху организма, от която е приготвено съответното хомеопатично лекарство, толкова по-голяма степен на разреждане на това лекарство трябва да бъде избрано. По-високи разреждания се предпочитат от лекарите хомеопати и когато става въпрос за остри неврологични състояния или такива, свързани с емоционалната сфера и психиката.

- "Хората, лекуващи се с хомеопатични лекарства, трябва да спазват специална диета и да избягват консумацията на кафе, кока кола и други, както и да не мият зъбите си с ментова паста. Трябва да се спрат и цигарите." Много са хората, които избягват хомеопатичното лечение точно поради тези доводи, но дали те наистина са основателни? Единственото условие за лечението с хомеопатия е 20-30 минути преди и след приемането на хомеопатично лекарство, да не се приемат храни и течности и в момента на приема на такова лекарство да няма специфичен вкус в устата. Наистина, по-специфичен вкус в устата остава след пиенето на кафе, след изпушването на цигара, след смученето на бонбон или дъвченето на дъвка със съдържание на мента или след миенето на зъби с ментова паста, така че в тези случаи трябва да се съобразяваме кога точно приемаме хомеопатичното лекарство. Препоръчително е този прием да става чрез смучене на хомеопатичния медикамент под езика, тъй като тази област е богато кръвоснабдена и по този начин хомеопатичното лекарство попада директно в кръвообръщението. Ментата, а и други ароматни субстанции, както и цигарите и кафето, упражняват известно съдосвиващо действие върху артериите, а това може да доведе до забавена или нарушена резорбция на хомеопатичното лекарство.




АРОМАТЕРАПИЯ

Уханията успокояват, стимулират и ни омагьосват. Те действат върху тялото, душата и сетивата и внасят хармония и чувственост в нашия живот. Въпреки петхилядната си предистория едва през последните 20-30 години "ароматерапията" заема подобаващото й се място посредством възраждането на древната и могъща комбинация от етерични масла и масаж. Древните цивилизации използвали ароматичните масла в религиозни церемонии и за лечение. В Египет са използвали кедър и смирна за балсамиране. Египтяните използвали парфюмите и за духовно просветление. В Китай използването на билки и ароматни вещества в медицината е документирано в текстове, датиращи от 2 хиляди години преди новата ера. Древната индийска наука за природна медицина Аюрведа прилага масла и смеси през последните 6 столетия. Клеопатра добавяла във ваната с  магарешко мляко смес от аромати, за да запази кожата си млада и хубава и омагьосвала мъжете с ухание на роза.

Какво точно представляват етеричните масла? Етеричното масло е това, което дава уханието на розовия цвят или на розмариновата клонка. Представлява течност под формата на малки капчици или сакчета в растенията. Молекулярната структура на етеричните масла прилича на тези на човешките хормони и това обяснява силното им въздействие върху човешкия организъм. Използването на етерични масла е наука и изкуство.Тези масла не са мазни и всъщност са силно летливи т.е. изпаряват се бързо. Всяко етерично масло притежава различни свойства и възможности за въздействие. Някои успокояват, други тонизират. Техните упойващи аромати са източник на истинска наслада и удоволствие. Те ни карат да се чувстваме вътрешно по-добре. Следващият път, когато сте тъжни или ядосани, отдайте се на приятното усещане, което доставя мирисът на едно уханно цвете или етерично масло и сами ще се убедите в простата сила на ароматерапията. 
 
Чудо е, че такава приятна и ефикасна терапия, древна колкото египетските пирамиди е останала скрита и безименна в продължение на почти 5000 години. Тук става въпрос за холистичен подход, при който не се използват токсични или силни лекарства и следователно няма нежелани странични действия. Ароматерапията е внимателна мануална терапия, чиято цел е да намали ефектите на стреса и да възстанови нарушеното равновесие между ума, тялото и душата.  Ароматерапията действа успоредно със силите на природата, а не срещу тях - затова е в състояние да доведе до истинско излекуване и в никакъв случай не е някаква форма на медицината, която потиска симптомите. Етеричните масла са динамични в много отношения. Те влизат в тялото, оказват своето действие  и го напускат по един лек и неангажиращ начин. Въпреки че не престояват в организма повече от 3-4 часа, те отключват оздравителен процес, който може да продължи с дни или седмици. Те действат на няколко нива едновременно, като оказват влияние върху органи, функции, клетки и фина енергия.
Оказва се цялостно въздействие върху организма, а не се лекува отделната болест; атакуват се причините, а не симптомите и често се спира развитието на болестта още в зародиша й, т.е ароматерапията е превантивна.

Поради холистичния характер на ароматерапията в известен смисъл не е толкова важно от какво точно се оплаквате - все едно, ароматерапията може да ви помогне. Ароматерапията оказва значителен ефект при банални смущения, свързани със стрес, ПМС, депресия, безсъние, болки, смущения в храносмилането, инфекции, мигрени, кожни проблеми. Има ефект както при остри, така и при хронични заболявания. Ароматерапията се прилага и при деца, но се изисква внимание при деца под 5-годишна възраст. Ароматерапията е доста ефикасна по време на бременността и в следродилния период, въпреки че и тук се налага допълнително внимание. Всички масла са антисептични и предпазват от бактерии, вируси, гъбички, паразити, алергени и токсини. Те укрепват имунната система, улесняват зарастването на счупени кости, рани и изгаряния. Някои масла разтварят жлъчни камъни, други спомагат за лесно и безболезнено раждане, трети засилват паметта, четвърти прогонват тъгата и т.н. Те представляват идеално оръжие за борба срещу разпространението на вътрешно преносими инфекции.

Етеричните масла са в изключителна степен универсални и могат да служат за различни цели. Те намират пълноценно приложение в козметичната терапия; като благоухания, повишаващи настроението; за ароматизиране на храни и тютюн; за производство на парфюми и др. Етеричните масла са синергични - те действат в хармония. Много важно правило е смесването на две до пет масла, тъй като действието на сместа е в десетки пъти повече, отколкото на съставните есенции.

За съжаление с термина ароматерапия много често се злоупотребява с цел  увеличаване продажбите на всякакви продукти, като душ гелове, сапуни, лосиони, кремове, прах за пране, свещи. Фактът, че съдържат етерични масла, не означава, че носят ползата от същинската ароматерапия. Тези продукти винаги съдържат синтетични съставки и есенции, което блокира действието на маслата и на практика надписът ароматерапия на такива продукти не означава нищо. Ароматерапевтичните продукти са съставени само от натурални съставки.

НАЧИНИ НА ПРИЛАГАНЕ

Сред  многобройните терапии, които днес се използват в практиката, ароматерапията се оказва в една насока уникална. Тя е единствената, при която средствата се комбинират успешно с терапия, основаваща се на пряк досег с тялото. За ароматерапията и двата аспекта са еднакво важни, докато другите форми на терапевтиката поставят ударението върху единия от тях. Масаж може да се прави без етерични масла, а етеричните масла могат да се прилагат без масаж. Но комбинацията между масаж и етерични масла прави ароматерапията изключително специфична и ефикасна. Тази комбинация е често явление в древните цивилизации и съставлява значителна част от медицинската практика в продължение на близо 4000 години. Преди около хилядолетие тази практика преживява упадък, за да се възроди пред 50-те години на ХХ век.

На практика ароматерапията се провежда по разни начини.

В клиничната ароматерапия са възможни инхалации, компреси и вани. Инхалацията е оптимален метод за пряко въвеждане в белите дробове и синусите, като едновременно влияе върху нервната система чрез усета за мирис. Компресите и ваните се използват при някои кожни заболявания, като псориазис, когато масажът е невъзможен. Маслата са особено ценни при локални инфекции. Приложени върху кожата те са способни да проникнат директно до огнището на инфекцията.

За изготвяне на ароматерапевтични продукти се спазват дадените по-долу указания. Винаги се започва с ниски концентрации. Не забравяйте, че 1 капка масло се равнява на 30 гр. суха билка. Не използвайте масла, за които нямате информация.    
· МАСАЖИ  - сложете 15-25 капки етерично масло към 50 мл растително масло. Подходяща смес за масажи, болки или просто за глезене на кожата. 
· ВАНА - един от най-приятните начини за използване на маслата. Непосредствено преди влизане във ваната сложете 3-5 капки от избраното етерично масло, разбъркайте и се наслаждавайте. След ваната не се къпете с душ гел или сапун. Кожата ще запази аромата сякаш сте използвали скъп парфюм. Подходящ метод при стрес, вяло кръвообращение, кожни проблеми. 
· БАНИ НА КРАКАТА - при уморени крака, гъбички и простуди сложете 3-4 капки подходящо масло в леген с гореща вода и потопете краката.
· АРОМАЛАМПА - капнете 5-10 капки в топлата вода и оставете бялата неароматизирана свещ да гори 30-60 мин. По този начин се атакуват вирусите и микробите в помещението, а  уханието е много по-приятно от синтетичните ароматизатори. 
· ИНХАЛАЦИЯ - в гореща, но не вряща вода сложете 2-3 капки подбрани масла и вдишвайте 10 минути със затворени очи. Подходящ метод при настинки, хрема, дихателни проблеми. Парните инхалации не са подходящи за астматици.  
· СПРЕЙ - в 10 мл вода сложете 10-15 капки и напръскайте в помещението, като пазите очите. Подходящо за освежаване на въздуха в хотелски стаи и на други места, където не разполагате с лампа.
· ГАРГАРА/ЖАБУРЕНЕ - при болни зъби и венци, лош дъх, фарингит и др. сложете 1 капка в 100 мл вода и направете гаргара или жабурете, докато водата свърши. Водата не се гълта. 
· НОСНА КЪРПИЧКА - капнете 1-2 капки на чиста неароматизирана носна кърпичка, поставете плътно до носа и вдишайте. Подходящо за употреба, когато сте навън или не разполагате с аромалампа. 
· ДИРЕКТНА ИНХАЛАЦИЯ - вдишайте направо от шишето. Подходящо за използване, когато сте навън или нямате на разположение аромалампа. Подходящо и за астматици при опасност от пристъп. 
- КОМПРЕСИ - в плитък съд налейте топла вода, прибавете 1-2 капки масло, разбъркайте и топнете кърпата за компреса, така че да поеме масления слой. Подходящо при кожни проблеми, висока температура.

ПРАВИЛА ЗА УПОТРЕБА

- Купувайте само добре съхранявани масла от сигурен източник с надпис "100% натурално етерично масло". Не купувайте синтетичните ароматични или парфюмни масла!  Освен че нямат терапевтичен ефект те могат да предизвикат алергии, главоболие, раздразнителност и др.  
- Следете срока на годност. След отварянето използвайте в рамките на една година. 
- Етеричните масла винаги се разреждат, защото в чиста форма концентрацията им е много силна. 
- Помнете че 1 капка етерично масло се равнява на 30 гр суха билка
- Пазете очите. За конюнктивит и други проблеми с очите можете да използвате само хидрозоли 
- За приготвяне на масажни масла, лосиони за тяло, кремове - броят на капките етерично масло трябва да е равен на половината от капацитета на шишето в мл. Например в 50 мл растително масло се слагат не повече от 15-25 капки етерично масло. 
- В аромалампа се капват общо 5-10 капки етерично масло. Парната инхалация не се прилага при астматици.  
- Вани - прибавете към водата 3-5 капки етерично масло и разбъркайте. При чувствителна кожа подбирайте внимателно маслата и започнете с малки дози. 
- Не се препоръчва използването на парфюми, дезодоранти и други синтетични аромати в деня на лечението.
- Не отмивайте маслата след масажа. Така те ще продължат да действат, а и ще подхраните кожата.
- Не се излагайте на слънце след масаж с цитрусови масла. Може да възникне 
хиперпигментация.
- Подбирайте масла, чиито аромат ви харесва. Те ще имат по-голям терапевтичен ефект от тези, възприемани като неприятни. 
- При деца до 5 години задължително се консултирайте 
- Съхранявайте маслата на места, недостъпни за деца
- Маслата от канела и карамфил не трябва да влизат в контакт с кожата. При чувствителна кожа внимавайте с маслата от босилек, мента, розмарин, индрише, копър, бергамот. 
- При бременност не се използват маслата от босилек, резене, кипарис, риган, салвия скларея, кедър, розмарин, карамфил, канела, мащерка, хвойна, маточина, мента, роза, лайка, исоп, исиот и други.  Задължително се консултирайте. 
- Ако имате алергия задължително направете тест преди употреба. Сложете една капка от маслото на сгъвката на лакътя и следете за реакция 24 часа. Ако мястото се зачерви или започне да се сърби, значи имате алергия към това масло и то не е подходящо за вас. Капнете малко растително масло на памуче и изтрийте маслото.  
- Основно правило в ароматерапията е да се комбинират до 5 масла (синергия). Така действието им се засилва многократно.

 


АЮРВЕДА

Думата аюрведа датира отпреди близо 5000 години и на индийски означава буквално наука за живота. Смята се, че това е може би най-древната медицинска система. Тя се базира на взаимовръзката между всичко във Вселената. Всяка форма на живот се състои от три основни елемента: вятър, огън и вода - човешкото здраве всъщност е баланс между тези три елемента, като разклащането на този баланс води до отслабване на организма и податливост към различни заболявания.
За да възстановят хармонията и баланса, т.е. за да излекуват дадено заболяване, практикуващите аюрведа използват различни процедури:
• клизми, гладуване, употреба на специфични храни или метали с цел елиминиране на замърсената материя от тялото и прочистване на организма;
• дихателни упражнения, билколечение за облекчаване на симптомите;
• масажиране на т.нар. жизнени точки върху тялото, където се съхранява енергията на живота - с цел намаляване на болката и умората, подобряване на циркулацията;
• йога и медитация за намаляване не безпокойството и усъвършенстване на баланса и хармонията.
Аюрведа все още продължава да се практикува масово в Индия, като тя съжителства наравно и при това успешно с модерната медицина.

Аюрведата в днешно време
Някои терапевтични методики, използвани в аюрведичната медицина - като йога, масаж и медитация, са безопасни и може би ефективни. Практикуването им не е свързано с почти никакъв риск, но и досега не са провеждани достатъчно качествени научни проучвания върху изброените по-горе практики.
На обратния полюс са билколечението и прилагането на метали, за които липсват научни сведения, подкрепящи ползата от тях. Все пак постепенно се натрупват данни относно ефективността и безопасността на голям брой хранителни добавки, използвани в аюрведичната медицина.

Какво сочат проучванията
Аюрведата се използва за лечение на голям брой заболявания и симптоми. Ето какво какво сочат проведенитe досега проучвания:

Съдържа билки и минерали - намалява честотата и тежестта на ангина пекторис, подобрява сърдечната функция, намалява кръвното налягане. Terra nalia е ефективна също срещу ангина пекторис. МАК-4 и МАК-5 са ефективни срещу атеросклероза.
Умствена функция: Брахми - подобрява паметта и когнитивните функции. МАК-4 подобрява вниманието.
Диабет: Тук проучванията с аюрведични препарати и методики показват противоречиви резултати
Хепатит: Камалаби - подобрява чернодробната функция. Прах от корени на Picrorhiza kurroa има аналогично действие.
Остеоартроза: Екстракт от корени на Withania somniferal, стъбло на Boswdlia serrata, коренище на Curcuma longa и цинков комплекс - подобрява артритните симптоми

Системата Тридоша
Доша е една от трите телесни течности, които изграждат човека. Според аюрведата, здравето е баланс между три фундаментални телесни течности (или доши): Вата, Пита и Кафа.
Вата (вятър) е основата за правилното функциониране на нервната система. Нарушението на тази доша е свързано сразвитието на газове, подагра, ревматизъм и др.
Пита (жлъчка) - е жлъчната течност, която се секретира между стомаха и червата и тече през черния дроб. Прониква в слезката, сърцето, очите и кожата. Най-характерното й качество е топлината; тя участва в храносмилането, метаболизма и венозната система
Кафа (слуз) - свързана е с телесните мембрани и осигурява хранителни вещества към артериалната система.
Всички практикуващи аюрведа вярват, че тези древни схващания, базирани на знанията на древните Риши и Муни, съществуват в хармония с физическата реалност. Те позволяват на лекарите, практикуващи аюрведа да изследват хомеостазата на цялата система, защото според тази медицинска практика хората може да са изградени главно от една определна доша, но в крайна сметка всички доши участват в изграждането на човешкия организъм.

http://www.zdrave.bg/

 


 

КИТАЙСКА ТАДИЦИОННА МЕДИЦЕНА

Традиционната китайска медицина е система за лечение, водеща началото си от древната китайска философия (таоизма). Тя се основава на вярването, че тялото се крепи от деликатен баланс на две противоположни сили: ин и ян. Ин символизира студените, бавни и пасивни принципи на живота, докато ян символизира топлите, активни и силни действия. Здравето на човек се постига чрез поддържане на правилно равновесие между двете сили.
Нарушаването на този баланс води до нарушение в потока на кръв и вътрешна жизнена енергия (чи), които текат по определени линии, наречени меридиани. За да възстановят потока на жизнена енергия по меридианите (респ. здравето) практикуващите китайска медицина използват един или комбинация от следните методи на лечение:

• акупунктура, Су-джок терапия и терапия с вендузи;
• китайски билки;
• масажи и манипулации;
• чи гонг – метод на лечение, който чрез фокусиране и концентрирани бавни движения се задейства свободната циркулация на чи.

Су-джок терапията е древен метод на лечение, който се извършва чрез прилагане на топлина, отделена от изгарянето на билката мокса в акупунктурна точка. Вендузотерапията представлява поставянето на затоплени вендузи върху различни части на тялото. Вендузите представляват чаши с по-тясно гърло. Тъй като въздухът в тях постепенно изстива и от това неговият обем намалява, се получава леко изтегляне на кожата и подкожието, което стимулира притока на кръв.
В днешни дни китайските билки се произвеждат под формата на таблетки, капсули и пудри. По-рядко можете да бъдат открити в сурово състояние. Съществуват повече от 2000 лековити китайски билки.


Основи на традиционната китайска медицина – човекът като екосистема
Според древно китайско поверие законите, които управляват природата, също важат за човешкия живот. Човекът се разглежда като индивидуална екосистема, свързана с по-голямата екосистема – природа.
Целта на китайската медицина е да поддържа естествена хармония. Хармонията и дисхармонията – здравето и болестта – се характеризират с определена концепция, която се състои от 3 основни групи: принципи, елементи и мрежи.
Всички тези принципи са от значение при диагностиката и лечението на различните заболявания.

8 принципа
Осемте принципа са всъщност 4 двойки от противоположности, които описват дисхармонията.
• Вътрешно/външно се отнася до разположението на дисхармонията в тялото – вътрешните органи или кожата и костите.
• Топло/студено се отнася до симптомите на заболяването като треска и жажда или студени тръпки и желанието човек да изпие нещо топло.
• Пълно/празно се отнася до това, дали състоянието е остро настъпило или хронично развиващо се и дали реакцията на тялото към заболяването е силна или слаба.
• Равновесието между ин и ян – пасивността на организма срещу неговата активност. Според древната китайска медицина това също са двойка фактори, определящи болестта.

5 елемента
Петте елемента на живота са огън, земя, метал, вода и дърво. Те характеризират динамиката в природата и описват промените в потока на жизнена енергия (чи).
Всеки от петте елемента дава началото на един от останалите. Ако един от тях е извън допустимите граници, той ще наруши и другите.
Елементите следват последователността: дървото дава началото на огъня, огъня – на земята, земята – на метала, метала – на водата и водата дава началото на дървото.

5 мрежи
Човешкото тяло притежава 5 органни мрежи, всяка от които отговаря на определен елемент:
• Сърцето/тънките черва отговарят на огъня.
• Слезката/стомаха отговарят на земята.
• Белите дробове/дебелите черва отговарят на метала.
• Бъбреци/пикочен мехур отговарят на вода.
• Черен дроб/жлъчен мехур отговарят на дърво.

Безопасност и рискове
Процедурите на традиционната китайска медицина са сравнително безопасни, когато се прилагат от опитни специалисти.
Китайските билки трябва да се използват с повишено внимание и в никакъв случай не трябва да се превишава препоръчителната доза. Ако такава липсва, е най-добре да не приемате билката поради опасност от прояви на токсичност.

http://www.zdrave.bg/

 

 


АКУПРЕСУРА

Чрез натискането на определени точки от тялото, можем да регулираме важни енергийни центрове и меридиани. Тази техника се нарича акупресура, част е от акупунктурата и е взаимствана от древноиндийската медицина. Тези меридианни пътища са разположени по цялото тяло и чрез тях се осъществява притока на енергия до всички системи в организма. Те са отговорни за регулацията на хомеостазата**, а с това поддържат и здравословното състояние на човек. Всеки от тези меридиани е съставен от определени енергийни точки, които са отговорни за регулацията на един или няколко органа. Лечението чрез акупресура довежда до възстановяване нормалното протичане на енергията през цялото тяло и до уравновесяване на всички процеси в тялото.

Акупресурата се използва за лечението на голямо разнообразие от състояния, включително:

• главоболие,
• повръщане,
• нарушения в съня,
• запек,
• диария,
• депресии,
• повишена тревожност,
• хронична умора.
• мускулна и костно-ставна болка,
• психическо напрежение и мн. др.

Както може би знаете, стъпалото е своеобразна карта на човешкото тяло. Върху стъпалото има десетки акупунктурни точки, всяка от които отговаря на отделен орган от човешкото тяло. Стимулацията на всяка акупунктурна точки чрез масаж на стъпалата подобрява кръвообращението, ободрява, намалява стреса и натрупаното напрежение и действа здравословно на цялото тяло.

ВАЖНО:
Ако решите да практикувате вкъщи, добре е да спазвате няколко основни правила:

• Акупресурата се осъществява с възглавничката на палеца.
• Енергийните точки се напипват като леки вдлъбнатинки.
• Масажирането на точките трябва да бъде енергично, с определен ритъм.
• Обикновено всяко следващо масажиране на точката е през 2-4 секунди.

КАК ДА СИ НАПРАВИМ АКУПРЕСУРЕН МАСАЖ В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ:

• Потопете стъпалата във ваничка с топла вода за около 20-30 мин., след което подсушете стъпалата
• Нанесете лосион за тяло или масажно масло върху стъпалата.
• Масажирайте чрез кръгови движения с палците. Ако имате гъдел, влагайте повече сила при разтриването, но без масажът да причинява болка.
• Не пропускайте и масажа на пръстите и разстоянията между тях.

НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА РЕФЛЕКТОРЕН МАСАЖ ПРИ:

• Хора страдащи от разширени вени
• Бременни жени

* Системата, която сме представили е най-древната и е описана в индийските аюрведични текстове, датиращи от средата на второто хилядолетие преди Христа. От там тя е заимствана от китайските лечители, които са отнесли въпросните текстове в родината си и в последствие разпространяват учението по целия свят.
** Хомеостазата представлява постоянство, равновесие на вътрешната ни среда.

Източник: http://spirittours.eu/

 

 

 


НАТУРОТЕРАПИЯ

Натуропатията е система за лечение, която се основава на схващането, че тялото притежава собствена вродена сила, отговорна за създаването, поддържането и възстановяването на здравето - когато човек попадне в здравословна среда на живот.
Натуропатичната медицина се осланя на лечението с природни средства като слънчева светлина, въздух и вода, заедно с използването на хранителни добавки, извлечени от естествено съществуващи растения и животни, за да се подобри цялостното здраве на човека. Хората, които възприемат и практикуват идеите на натуропатията, се наричат натуропати.
Вярвайки в изцеляващата сила на природата, ранните натуропати обичайно предписвали на своите пациенти хидротерапия (лечение с вода), за да лекуват техните заболявания. Днес практикуващите натуропатия хора използват много форми на комплементарната и алтернативна медицина, включително процедури като масажи, акупунктура, физически упражнения, както и цялостни промени в начина на живот.
Освен че тялото има свойството само да се лекува, натуропатите вярват, че лечението трябва да стане по най-внимателния и най-малко инвазивен начин, защото това гарантира най-голям успех.

Приложение в медицината
Повечето съвети на натуропатите са полезни за следване: човек е добре да спортува редовно, да се храни с полезни храни, да откаже цигарите, да се наслаждава на заобикалящите го красоти на природата. 
Все пак твърдения като това, че хидротерапията отнема отровите от тялото и подобрява имунната система, са меко казано несериозни и могат да се окажат дори опасни, ако са отговорни за забавянето на лечението на болестта. И само, защото един продукт се определя като природен (натурален), това не означава, че той е напълно безопасен.

Какво сочат проучванията

Подобно на хомеопатията, ефективността на натуропатията в много случаи също остава недоказан. До този момент са проведени твърде малък брой сериозни клинични проучвания, свързани с натуропатията като цялостен подход за лечение. Не съществуват никакви доказателства, че натуропатичната медицина може да излекува рак или друго сериозно заболяване, както се твърди от някои привърженици на това течение.

Лунен календар

Фаза на луната
Фаза:
Растяща

Осветеност:
6%

Възраст:
2 дни

Разстояние:
378,338 Km

Дата:
28-09-2022