Изследвания за магнезий са най-надеждният начин за оценка на магнезиевия статус, но интерпретацията на резултатите невинаги е лесна. Макар серумният магнезий да е най-често използваното лабораторно изследване, той не винаги отразява реалните магнезиеви запаси на организма. За правилната оценка често е необходимо резултатите да се разглеждат заедно със симптомите, рисковите фактори и други лабораторни показатели.

Магнезият е един от най-важните минерали в човешкия организъм. Той участва в над 300 ензимни реакции и влияе върху стотици биохимични процеси. Необходим е за нормалната функция на мускулите и нервната система, производството на енергия, синтеза на белтъци и поддържането на здрави кости.

Къде се намира магнезият в организма?

В организма на възрастен човек се съдържат приблизително 24–25 грама магнезий.

Разпределението му е следното:

• около 50–60% се намира в костите;
• приблизително 39–49% е в меките тъкани и клетките;
• под 1% циркулира в кръвта и извънклетъчната течност.

Именно поради тази причина концентрацията на магнезий в кръвта невинаги отразява реалните запаси на организма.

Може ли човек да има магнезиев дефицит при нормален серумен магнезий?

Да. Възможно е серумният магнезий да бъде в референтните граници, въпреки че общите магнезиеви запаси на организма са намалени.

Причината е, че по-малко от 1% от магнезия се намира в кръвта. Организмът поддържа серумната концентрация в тесни граници чрез освобождаване на магнезий от костите и клетките.

Затова при съмнение за магнезиев дефицит лабораторните резултати винаги трябва да се интерпретират заедно със:

• симптомите;
• рисковите фактори;
• останалите лабораторни показатели.

Как се оценява магнезиевият статус?

Най-често използваното лабораторно изследване е серумният магнезий. То е широко достъпно, но има своите ограничения, тъй като измерва само малка част от общото количество магнезий в организма.

Възможно е човек да има нормални серумни стойности, въпреки че вътреклетъчните му запаси са намалени.

При необходимост лекарят може да назначи и допълнителни изследвания, като:

• магнезий в еритроцитите;
• 24-часово изследване на магнезий в урината;
• оценка на калий, калций и бъбречната функция;
• други специализирани тестове според клиничната ситуация.

Какви изследвания за магнезий са достъпни?

Оценката на магнезиевия статус не се основава само на един лабораторен показател. Различните изследвания дават информация за различни аспекти на магнезиевия баланс в организма.

Видове изследвания за магнезий

Изследване	Какво показва	Кога е полезно
Серумен магнезий	Магнезия в кръвта	Първоначална оценка
Магнезий в еритроцитите	Вътреклетъчните запаси	При съмнение за хроничен дефицит
Йонизиран магнезий	Биологично активната форма	При специализирана оценка
Магнезий в 24-часова урина	Загубите през бъбреците	При съмнение за бъбречни загуби

1. Серумен магнезий (Mg) – стандартното изследване

Това е най-често назначаваният тест и е достъпен в почти всички клинични лаборатории в България.

Само около 1% от общото количество магнезий в организма се намира в кръвта. Поради тази причина човек може да има нормален серумен магнезий, въпреки че вътреклетъчните му запаси са намалени.

2. Магнезий в еритроцитите (RBC Magnesium)

Това изследване определя количеството магнезий в червените кръвни клетки и се счита за по-добър показател за вътреклетъчните магнезиеви запаси.

Към момента то не е широко достъпно като рутинно лабораторно изследване в България.

3. Йонизиран магнезий

Йонизираният магнезий представлява биологично активната форма на минерала.

Смята се, че може да предостави по-точна информация за магнезиевия статус. Към момента обаче това изследване се предлага рядко в България и не е част от рутинната лабораторна практика.

4. Магнезий в 24-часова урина

Този тест не измерва запасите от магнезий, а количеството, което организмът отделя чрез бъбреците.

Полезен е при съмнение за:

• повишени бъбречни загуби на магнезий;
• нарушения в усвояването;
• проследяване на определени заболявания.

Не е подходящ като самостоятелен тест за установяване на магнезиев дефицит.

Към момента изследването също не е широко достъпно в България.

Кои изследвания е добре да се комбинират за по-точна оценка на магнезиевия статус?

Нито едно лабораторно изследване не може самостоятелно да даде пълна представа за магнезиевите запаси в организма.

Причината е, че по-малко от 1% от общия магнезий се намира в кръвта, докато по-голямата част е разположена в костите и вътреклетъчното пространство.

Освен това магнезият участва в сложни механизми заедно с калция, калия, натрия, витамин D и паратиреоидния хормон.

Поради тази причина лекарите често назначават комбинация от лабораторни изследвания. Те дават по-пълна представа за минералния баланс и помагат да се установи дали проблемът е свързан с магнезиев дефицит или с друго заболяване.

Изследвания, които често се комбинират при оценка на магнезиевия статус

Изследване	Защо се назначава?
Калий (K)	Оценява електролитния баланс и връзката с магнезия.
Калций (Ca)	Подпомага оценката на минералната обмяна и действието на PTH.
Натрий (Na)	Част от общата оценка на електролитния баланс.
Креатинин и eGFR	Показват дали бъбреците регулират правилно магнезия.
Албумин	Помага за правилното тълкуване на серумния магнезий.
Витамин D	Свързан е с метаболизма на магнезия и калция.
Паратиреоиден хормон (PTH)	Оценява нарушенията в калциево-магнезиевия баланс.
Фосфор	Полезен при нарушения в костния и минералния метаболизъм.

1. Калий (K)

Магнезият и калият са тясно свързани.

Магнезият подпомага работата на натриево-калиевата помпа (Na⁺/K⁺-ATPаза) – ензим, който поддържа правилното разпределение на калия между вътреклетъчното и извънклетъчното пространство.

При магнезиев дефицит организмът започва да губи повече калий чрез бъбреците.

Това може да доведе до хипокалиемия (ниски нива на калий), която причинява:

• мускулна слабост;
• мускулни крампи;
• нарушения в сърдечния ритъм;
• повишена умора.

Важно е да се знае, че ако причината за ниския калий е магнезиев дефицит, приемът само на калий често не е достатъчен.

Докато магнезиевият дефицит не бъде коригиран, нивата на калия трудно се нормализират.

2. Общ и/или йонизиран калций (Ca)

Калцият и магнезият работят като физиологични партньори.

Докато калцият стимулира мускулното съкращение и нервната възбудимост, магнезият подпомага отпускането на мускулите и контролира прекомерното навлизане на калций в клетките.

Недостигът на магнезий може да доведе до понижени стойности на калция, тъй като нарушава секрецията и действието на паратиреоидния хормон (PTH), който регулира калциевата обмяна.

Поради това при пациенти с необяснима хипокалциемия е препоръчително винаги да се оцени и магнезиевият статус.

3. Натрий (Na)

Натрият няма пряка физиологична зависимост с магнезия, каквато съществува между магнезия и калия или между магнезия и калция.

Поради това ниските стойности на натрий сами по себе си не водят до магнезиев дефицит и не могат да се използват като показател за магнезиевия статус.

Изследването на натрий обаче е полезно при цялостната оценка на електролитния баланс.

Нарушенията в неговите нива могат да насочат към:

• бъбречни заболявания;
• заболявания на надбъбречните жлези;
• нарушения във водния баланс;
• ефекта на някои лекарства, които могат едновременно да повлияят и върху концентрацията на магнезий.

Затова натрият се интерпретира като част от общата клинична картина, а не като директен маркер за магнезиев дефицит.

4. Витамин D

Витамин D и магнезият са взаимно зависими.

Магнезият участва като кофактор в ензимите, които превръщат витамин D в неговата активна форма.

При недостатъчен прием на магнезий организмът може да активира по-трудно витамин D, дори когато нивото му в кръвта изглежда нормално.

От своя страна витамин D подпомага основно усвояването на калция и фосфора, а вероятно оказва влияние и върху чревната абсорбция на магнезия.

Поради това продължителният дефицит на един от двата може да повлияе неблагоприятно върху действието на другия.

Именно затова при нарушения в костната плътност, остеопороза или хроничен магнезиев дефицит често се назначава и изследване на витамин D.

5. Креатинин и изчислена скорост на гломерулна филтрация (eGFR)

Бъбреците са основният орган, който регулира количеството магнезий в организма.

Всеки ден през бъбречните гломерули се филтрират големи количества магнезий, като около 95–97% от него се реабсорбира обратно в бъбречните тубули.

При нарушена бъбречна функция организмът може да задържа магнезий, което увеличава риска от хипермагнезиемия.

Обратно, някои заболявания на бъбречните тубули водят до прекомерни загуби на магнезий с урината.

Изследването на креатинин и изчисляването на eGFR позволяват да се оцени дали бъбреците функционират нормално и дали променените нива на магнезий може да се дължат на нарушено отделяне или на повишени бъбречни загуби.

6. Албумин

Албуминът е най-разпространеният белтък в кръвната плазма и има важна роля за транспорта на различни вещества, включително част от магнезия.

Приблизително 20–30% от серумния магнезий е свързан с албумин, докато около 55–70% е в йонизирана (свободна) форма, която е биологично активна.

При състояния с понижени нива на албумин – например при хронични чернодробни заболявания, нефротичен синдром, белтъчно недохранване, тежки възпалителни заболявания или след продължителен болничен престой – общият серумен магнезий може да бъде по-нисък.

Това обаче не означава непременно, че организмът има реален магнезиев дефицит.

Затова при подобни случаи интерпретацията на резултатите трябва да бъде внимателна.

Изследването на албумин е особено полезно, когато серумният магнезий е граничен или понижен. То помага да се прецени дали ниската стойност се дължи на намаленото количество плазмени белтъци или на действителен недостиг на магнезий.

Ако е налично, определянето на йонизирания магнезий може да даде допълнителна информация, тъй като измерва свободната, физиологично активна фракция и не зависи от концентрацията на албумин.

7. Паратиреоиден хормон (PTH)

Паратиреоидният хормон е основният регулатор на калциево-фосфорната обмяна и участва косвено в поддържането на магнезиевия баланс.

При лек магнезиев дефицит отделянето на PTH се стимулира.

При тежък и продължителен магнезиев дефицит обаче се случва обратното – секрецията на PTH намалява, а тъканите стават по-слабо чувствителни към неговото действие.

Това може да доведе до хипокалциемия, която не се повлиява, докато магнезиевият дефицит не бъде коригиран.

Поради тази причина при необяснимо нисък калций или съмнение за нарушение във функцията на паращитовидните жлези изследването на PTH има важно диагностично значение.

8. Фосфор (фосфати)

Магнезият, калцият и фосфатите участват съвместно в минералната обмяна и костния метаболизъм.

При някои бъбречни заболявания, нарушения във функцията на паращитовидните жлези и дефицит на витамин D могат едновременно да се наблюдават промени във фосфатите, калция и магнезия.

Изследването на серумния фосфор не е необходимо при всеки пациент със съмнение за магнезиев дефицит.

То обаче може да бъде полезно при съмнение за нарушения в костния метаболизъм или при хронично бъбречно заболяване.

Защо комбинацията от тези изследвания е по-информативна?

Всеки от тези показатели отразява различен аспект от минералния баланс.

Магнезият не функционира изолирано, а е част от сложна система, в която участват бъбреците, костите, ендокринната система и клетъчният транспорт на електролити.

Комбинираната оценка на серумния магнезий с калий, калций, натрий, креатинин, eGFR, витамин D и PTH позволява не само да се установи дали има вероятност за магнезиев дефицит, но и да се открие неговата възможна причина, като:

• недостатъчен хранителен прием;
• нарушено чревно усвояване;
• повишени бъбречни загуби;
• хормонални нарушения;
• хронично бъбречно заболяване.

Именно поради тази причина съвременната клинична практика разглежда магнезиевия статус като част от цялостната оценка на електролитния и минералния баланс, а не като самостоятелен лабораторен показател.

Клинична оценка на магнезиевия статус – защо симптомите и рисковите фактори имат значение?

Оценката на магнезиевия статус не трябва да се основава само на лабораторните показатели.

Макар изследванията да са важна част от диагностичния процес, те показват само определен момент от магнезиевия баланс и невинаги отразяват количеството магнезий, налично в клетките и тъканите.

Поради тази причина клиничната оценка – наличието на симптоми, придружаващи заболявания, начинът на хранене и приемът на лекарства – има съществено значение.

Организмът използва магнезия във всички тъкани. Особено важна е ролята му за:

• нервната система;
• мускулната функция;
• сърдечната дейност;
• енергийния метаболизъм;
• регулирането на електролитния баланс.

Кои симптоми могат да насочат към магнезиев дефицит?

При съмнение за магнезиев дефицит лекарят оценява както лабораторните резултати, така и наличието на симптоми.

По-често срещани са:

• мускулни крампи и потрепвания;
• стрес, нервност и тревожност;
• безсъние;
• сърцебиене или някои нарушения на сърдечния ритъм;
• хронична умора.

Кои състояния повишават риска от магнезиев дефицит?

По-внимателна оценка на магнезиевия статус е препоръчителна при хора с:

• продължителен прием на диуретици;
• захарен диабет;
• стомашно-чревни заболявания;
• продължителен прием на инхибитори на протонната помпа.

При наличие на няколко рискови фактора и клинични симптоми лекарят може да назначи по-разширен набор от лабораторни изследвания, който позволява по-прецизна оценка на магнезиевия статус и подпомага откриването на причината за евентуален дефицит.

Симптоми, които могат да бъдат свързани с недостатъчни нива на магнезий

Важно е да се има предвид, че симптомите на магнезиев дефицит не са специфични и могат да бъдат причинени и от други заболявания или хранителни дефицити.

Поради тази причина те винаги трябва да се оценяват заедно с лабораторните изследвания, рисковите фактори и цялостното здравословно състояние.

Мускулни крампи, потрепвания и спазми

Една от най-често съобщаваните прояви при ниски нива на магнезий са мускулните крампи и неволевите мускулни потрепвания.

Магнезият участва в регулирането на нервно-мускулното предаване. Той действа като естествен регулатор на калциевия поток в мускулните клетки.

Докато калцият стимулира мускулното съкращение, магнезият подпомага отпускането на мускулите след него.

При недостатъчни нива на магнезий нервните клетки могат да станат по-възбудими, което може да се прояви като:

• мускулни крампи, особено през нощта;
• потрепване на отделни мускулни групи;
• усещане за напрежение в мускулите;
• по-бавно възстановяване след физическо натоварване.

Тези симптоми обаче могат да имат и други причини, например:

• недостиг на калий;
• недостиг на калций;
• прекомерно физическо натоварване;
• дехидратация;
• заболявания на нервната система.

Стрес, нервност и тревожност

Магнезият има важна роля в регулирането на нервната система.

Той участва в контрола на нервната възбудимост и влияе върху активността на някои невротрансмитери, включително гама-аминомаслената киселина (GABA), която има успокояващо действие върху мозъчната активност.

При недостатъчни нива на магнезий може да се наблюдават:

• повишена чувствителност към стрес;
• раздразнителност;
• усещане за нервно напрежение.

Хроничният стрес от своя страна също може да повлияе върху магнезиевия баланс, тъй като продължителната активация на стресовите механизми увеличава потребностите на организма от този минерал.

Нарушения на съня и безсъние

Магнезият участва в процесите, които регулират цикъла сън–бодърстване.

Той подпомага нормалната нервна релаксация и участва в регулацията на мелатонина – хормона, свързан със съня.

При някои хора ниският прием на магнезий или магнезиевият дефицит могат да бъдат свързани с:

• трудно заспиване;
• чести събуждания през нощта;
• неспокоен сън;
• усещане за недостатъчно възстановяване след сън.

Важно е да се отбележи, че безсънието има множество възможни причини и само по себе си не доказва магнезиев дефицит.

Сърцебиене и нарушения на сърдечния ритъм

Сърдечният мускул е особено чувствителен към промените в електролитния баланс.

Магнезият участва в регулирането на електрическата активност на сърдечните клетки заедно с калия и калция.

Недостатъчните нива на магнезий могат да бъдат свързани с:

• усещане за прескачане на сърцето;
• сърцебиене;
• повишена склонност към определени нарушения на сърдечния ритъм.

При наличие на сърдечни оплаквания не трябва автоматично да се приема, че причината е магнезиев дефицит.

Необходима е медицинска оценка, тъй като сърдечните симптоми могат да имат различен произход.

Хронична умора и намалена енергия

Магнезият участва в производството и използването на енергия в клетките.

Той е необходим за превръщането на хранителните вещества в аденозинтрифосфат (ATP) – основната енергийна молекула на организма.

При недостатъчен магнезиев статус някои хора съобщават за:

• постоянна умора;
• намалена физическа издръжливост;
• затруднена концентрация;
• чувство на изтощение.

Тези симптоми са неспецифични и могат да се наблюдават и при:

• анемия;
• нарушения на щитовидната жлеза;
• хроничен стрес;
• недостиг на витамин D;
• нарушения на съня;
• други заболявания.

Какви фактори влияят върху нивата на магнезий в организма?

Поддържането на нормални нива на магнезий зависи от три основни процеса:

• прием чрез храната;
• усвояване в храносмилателната система;
• отделяне чрез бъбреците.

Нарушение във всеки от тези механизми може постепенно да доведе до намаляване на магнезиевите запаси.

За разлика от някои други минерали, магнезият няма голям резерв в кръвта.

Организмът поддържа сравнително постоянни серумни концентрации чрез сложни регулаторни механизми, но при продължителен дисбаланс могат да се изчерпят клетъчните и тъканните запаси.

Недостатъчен прием чрез храната

Храната е основният източник на магнезий за организма.

Недостатъчният прием за продължителен период може постепенно да намали магнезиевите запаси.

Рискът е по-висок при хранителни режими, бедни на естествени източници на магнезий.

Храни, богати на магнезий

Добри хранителни източници са:

• тиквени семки;
• бадеми;
• кашу;
• какао;
• бобови растения;
• пълнозърнести храни;
• зелени листни зеленчуци.

Може ли храната да осигури достатъчно магнезий?

При повечето здрави хора разнообразното и балансирано хранене е достатъчно за покриване на дневните потребности.

При наличие на заболявания, нарушено усвояване или повишени загуби обаче само хранителният прием невинаги е достатъчен и може да се наложи лекарска оценка.

Защо съвременното хранене може да намали приема на магнезий?

Съвременният начин на хранене често включва повече силно преработени храни, при които съдържанието на магнезий е по-ниско.

Например при рафинирането на зърнените продукти голяма част от магнезия се губи, тъй като минералът се намира основно в обвивката и зародиша на зърното.

Кога нуждите от магнезий могат да бъдат по-високи?

Потребностите от магнезий могат да се увеличат при:

• интензивна физическа активност;
• продължителен или силен стрес;
• бременност и кърмене;
• възстановяване след заболяване.

Продължително недохранване и хранителни разстройства

Продължителното недохранване, хранителните разстройства (например анорексия нервоза), силно рестриктивните диети и тежкото белтъчно-енергийно недохранване могат постепенно да намалят магнезиевите запаси.

Причината е недостатъчният прием на магнезий за продължителен период.

Стомашно-чревни заболявания с нарушено усвояване

След прием с храната магнезият се абсорбира основно в тънките черва.

Нарушенията в структурата или функцията на храносмилателния тракт могат да намалят неговото усвояване.

Състояния, които могат да доведат до намалена абсорбция

• целиакия;
• болест на Крон;
• други възпалителни заболявания на червата;
• хронична диария;
• синдром на малабсорбция;
• състояния след хирургични интервенции върху стомаха или червата.

При тези заболявания човек може да приема достатъчно магнезий, но организмът да не успява ефективно да го усвои.

Диабет

Диабетът, особено когато кръвната захар не е добре контролирана, може да увеличи загубата на магнезий.

При високи нива на кръвната захар бъбреците отделят повече глюкоза и вода чрез урината.

Този процес може да увеличи отделянето на магнезий и други електролити.

Съществува и обратна връзка.

Ниските нива на магнезий могат неблагоприятно да повлияят върху инсулиновата чувствителност и метаболизма на глюкозата.

Поради това при хора с диабет е важно да се проследява не само кръвната захар, но и електролитният баланс.

Хронична бъбречна загуба на магнезий

Бъбреците играят основна роля в регулирането на магнезия.

Те филтрират магнезия от кръвта и връщат обратно в организма количеството, от което тялото има нужда.

При някои състояния този механизъм се нарушава и загубата на магнезий чрез урината се увеличава.

Възможни причини

• заболявания на бъбречните каналчета;
• наследствени нарушения в транспорта на магнезий;
• продължителен прием на определени лекарства;
• хормонални нарушения.

При съмнение за бъбречна загуба на магнезий могат да бъдат полезни:

• магнезий в 24-часова урина;
• креатинин;
• eGFR.

При хора с нормална бъбречна функция излишният магнезий обикновено се отделя ефективно.

Повишени стойности на магнезий (хипермагнезиемия) се наблюдават най-често при напреднала бъбречна недостатъчност или при прекомерен прием на магнезиеви препарати при нарушена бъбречна функция.

Продължителен прием на някои лекарства

Някои медикаменти могат да повлияят магнезиевия баланс, като намалят неговото усвояване или увеличат отделянето му.

Диуретици

Диуретиците увеличават отделянето на вода и електролити чрез бъбреците.

Някои от тях могат да доведат до по-голяма загуба на магнезий с урината.

Рискът е по-висок при:

• продължителна терапия;
• недостатъчен хранителен прием;
• напреднала възраст;
• други електролитни нарушения.

Рискът зависи още от:

• вида на използвания диуретик;
• продължителността на лечението;
• индивидуалните рискови фактори.

При такива пациенти периодичният контрол на магнезия, калия и бъбречната функция може да бъде полезен.

Инхибитори на протонната помпа (PPI)

Инхибиторите на протонната помпа (омепразол, пантопразол и други) намаляват стомашната киселинност.

Те се използват широко при лечение на гастроезофагеална рефлуксна болест, язвена болест и други киселинно-свързани заболявания.

При продължителен прием при част от пациентите може да се наруши усвояването на магнезий.

Рискът е по-голям при комбиниране с други лекарства, които също намаляват нивата на магнезий, например някои диуретици.

Кои дефицити могат да се наблюдават при продължителен прием на PPI?

• Витамин B12 – възможни са умора, анемия, изтръпване на крайниците и нарушения в паметта.
• Магнезий – възможни са мускулни крампи, слабост, сърцебиене и нарушения на сърдечния ритъм.
• Желязо – рискът е по-висок при наличие и на други предразполагащи фактори.
• Калций – възможно е да се понижи усвояването на някои негови форми, което има значение при хора с риск от остеопороза.
• Витамин D – Някои проучвания предполагат, че продължителният прием на инхибитори на протонната помпа може да бъде свързан с промени в метаболизма и статуса на витамин D, особено при хора с други рискови фактори за дефицит.
• Витамин C – леко влияние върху усвояването е възможно, но клинично значим дефицит само вследствие на PPI е рядък.

Някои противотуморни и имуносупресивни лекарства

Някои медикаменти, използвани при лечение на онкологични заболявания (например цисплатин) или след органна трансплантация (такролимус, циклоспорин), могат да причинят значителни бъбречни загуби на магнезий.

При такива пациенти често се препоръчва периодично проследяване на серумния магнезий.

Прекомерна употреба на алкохол

Хроничната прекомерна употреба на алкохол е свързана с повишен риск от магнезиев дефицит по няколко механизма.

Тя може да доведе до:

• намален хранителен прием;
• нарушено усвояване в червата;
• увеличено отделяне на магнезий чрез бъбреците;
• увреждане на чернодробната функция;
• нарушения в общия електролитен баланс.

При хора с хронична злоупотреба с алкохол често се наблюдават комбинирани дефицити на няколко витамини и минерали.

Обилно потене

Магнезият се губи не само чрез урината, но и чрез потта.

При здрави хора тези загуби обикновено са малки и лесно се компенсират чрез храненето.

При продължително или обилно изпотяване – например по време на интензивна физическа активност, работа в гореща среда, високи външни температури или продължителен престой в сауна – загубите на магнезий могат да се увеличат.

Кога рискът е по-висок?

Рискът от магнезиев дефицит се повишава, когато обилното потене е съчетано с:

• недостатъчен прием на магнезий чрез храната;
• продължителни тренировки за издръжливост;
• хронични заболявания;
• прием на диуретици или други лекарства, които увеличават отделянето на магнезий.

Само по себе си изпотяването рядко води до клинично значим магнезиев дефицит при здрави хора. При наличие на други рискови фактори обаче може постепенно да допринесе за изчерпване на магнезиевите запаси.

Напреднала възраст

С възрастта рискът от магнезиев дефицит постепенно се увеличава.

Причините са комплексни и включват:

• по-нисък хранителен прием;
• по-чест прием на лекарства;
• по-висока честота на хронични заболявания;
• възможно намаляване на чревната абсорбция.

Поради това възрастните хора са една от групите, при които по-често се установяват ниски нива на магнезий.

Повръщане и продължителна диария

Продължителното повръщане и диарията могат да доведат до значителни загуби на течности и електролити, включително магнезий.

Ако състоянието продължи повече от няколко дни или се повтаря често, рискът от магнезиев дефицит се увеличава.

Бариатрична хирургия

След операции за лечение на затлъстяване (бариатрична хирургия) усвояването на някои витамини и минерали, включително магнезия, може да бъде намалено.

Поради това при тези пациенти често се препоръчва периодично лабораторно проследяване.

Бременност

По време на бременността потребностите от магнезий се увеличават поради нуждите на плода и настъпващите промени в организма на майката.

При недостатъчен хранителен прием рискът от магнезиев дефицит е по-висок.

Недостиг на витамин B6

Витамин B6 участва в множество процеси, свързани с обмяната на веществата и нормалната функция на нервната система.

Някои проучвания показват, че той може да подпомага навлизането и задържането на магнезия в клетките. Ролята му обаче все още не е напълно изяснена и не се счита за основен фактор, определящ магнезиевия статус.

Недостигът на витамин B6 не е самостоятелна и честа причина за магнезиев дефицит, но при наличие на комбинирани хранителни дефицити може да допринесе за нарушения в магнезиевия баланс.

Заключение

Оценката на магнезиевия статус изисква комплексен подход и не може да се основава само на едно лабораторно изследване.

Макар серумният магнезий да е най-често използваният показател в клиничната практика, неговите стойности невинаги отразяват реалните магнезиеви запаси на организма.

Затова резултатите трябва да се тълкуват в контекста на:

• клиничните симптоми;
• хранителния режим;
• придружаващите заболявания;
• приема на лекарства;
• други лабораторни показатели, като калий, калций, албумин, бъбречна функция и при необходимост витамин D и паратиреоиден хормон.

Само съчетаването на всички тези данни позволява по-точна преценка дали организмът разполага с достатъчно магнезий и дали е необходимо допълнително изследване или лечение.

Ако лабораторните изследвания покажат необходимост от прием на магнезий, следващата важна стъпка е изборът на подходящата форма. Научете повече в статията „Видове магнезий и техните ползи – кой магнезий е най-подходящ за вас?“

Важно е да се има предвид, че приемът на магнезиеви добавки не е подходящ за всеки.

При хора с напреднало хронично бъбречно заболяване магнезият може да се натрупва в организма. Поради това приемът на магнезиеви добавки трябва винаги да бъде съобразен с лекарската преценка и бъбречната функция.

За допълнителна информация относно магнезия, препоръчителния дневен прием, хранителните източници и научните данни можете да се запознаете с официалната информация на National Institutes of Health (NIH) – Magnesium Fact Sheet.

Често задавани въпроси